Просто Алекс

  Преди 38 години на тази дата(9 ноември) се родил малкият Алесандро. Като всяко италианско момче и той искал да играе футбол. Мечтаел да стане Мишел Платини. А вместо това стана много повече. Стана Алесандро Дел Пиеро. Мистър Ювентус!!!
  Всичко започна преди много, много години. На 12 септември 1993та година година в 74 минута на мача с Фоджа едно голобрадо 19 годишно момче с номер 22 влезе на терена на мястото на самия Рoберто Баджо - безспорно най-добрият футболист в света в онези години(само след 3 месеца щеше да вземе Златната топка). Пипаше я и като че имаше поглед. Но, за Бога, къде е той, къде е Баджо? Ох, колко грешахме. Втори мач и гол секунди след като се е появил в игра. Първи мач като титуляр и хеттрик срещу Парма, които в онези години бяха силен отбор. Сезонът свърши, а Але бе използван предимно като смяна на Баджо, Виали и Раванели. Ех, какво нападение бяха тези четиримата - тъмнокосият с пони опашката, плешивия, побелелият и дългокосият, къдрав, тъмнокос момък.
  Дойде вторият сезон на Але с Юве. Сезонът, който щеше да го превърне в лидер на един от най-силните отбори, които играта някога е виждала. Лятото Джани Аниели(Адвокате, липсваш!!!) каза за новоизгряващата звезда " Ако Роберто Баджо е Рафаело, то Алесандро Дел Пиеро е Пинтурикио". 18 години по-късно тази реплика щеше да ми изкара изпита по Обща история на изобразителното изкуство. Самият сезон вървеше добре - Юве водеше в първенството.
  Тогава дойде онзи мач. Онзи момент, който преобърна хода на историята. 4 декемви 1994та година. Мачът с Фиорентина.

. Виолетовите поведоха с два на нула. В Юве играеха имена като Джанлука Виали, Фабрицио Раванели, Морено Торичели и Анжело Перуци, ръководени от бъдещия носител на де що има отличие в клубния футбол плюс Световна титла с Италия през 2006та година – самия Марчело Липи. Бях в комшията(оттам и сателита, че да гледаме мача). Помня какво каза, когато видя състава  на Юве – Фиорентина ще ги убие – тия са пуснали некво хлапе вместо Роберто Баджо. Даже се оказа прав – Виола поведе с 2 на 0.

  Тогава на сцената излезе един от тримата нападатели на Юве, всеки с уникална прическа – плешивият Джанлука Виали. В 71та минута върна един гол, а седем минути по-късно изравни след асистенция на друг нападател, открояващ се с прическата си – беловласият Фабрицио Раванели. Дотук добре. Равен, но за Юве победата не е важна. Тя е единственото, което има значение - Аlla Йuventus vincere non è importante è l'unica cosa che conta!!!

  Пренасяме се в последните минути на мача. Остават 3 минути до края на 90тте минути. Защитника на Юве – Алесандро Орланди, изпрати една топка дълбоко в половината на Виола.

  Едно момче с дълга, тъмна и начупена коса тичаше към топката(казах ви, че и тримата имаха уникални прически). Чичо Радо(комшията) каза: Момче, к'во се занимаваш с глупости – тва и Баджо няма да го вкара“. Да, защото и защитниците на Фиорентина тичаха към топката. Тя, обаче, бе докосната от единствения, който можеше да я прати в мрежата зад вратаря – хлапето с дългата коса, пуснато на мястото на Баджо. Помня какво се случи кристално ясно(а и youtube често ми го припомня) – скока и протегнатия крак на едно младо момче, погледа на защитниците и вратаря на Виола и топката, топката, която намери своя покой в мрежата – 3:2 и победа за Ювентус.

  Момента, в който разбрах, че това момче е необикновено и ще измести Роберто Баджо. Ще попитате как се казваше момчето с дългата, къдрава коса, което скоро щеше да стане причина за пробажбата на Роби Баджо в Милан(още в края на сезона след спечелената титла). Ами, ще ви отговоря така – когато и да чуете името Ювентус, когато и да видите свещената фанелка с черно-бяло райе, веднага в главата ви изнивка едно име, един играч – Алесандро Дел Пиеро. Мистър Ювентус.

  Други клавиатури ще опишат последвалите годни и безбожно големия брой спечелени трофеи. Просто блогът няма толкова ространство, че да опиша всичко.

  Пренасяме се в лятото на 2006-та година. Италия туко-що бе станала световен шампион. В състава и бяха петима играчи на Ювентус – Джанлуиджи Буфон, Фабио Канаваро, Джанлука Джамброта, Мауро Каморанези и самия Пинтурикио(прякор на Алекс по името на ренесансовия художник). А треньора – легендата на Юве, Марчело Лип(вече спечелив всичко, осписано по-горе). За да съм напълно точен, трябва да отбележа, че на финала на Световното, освен тези петима италианци, в състава на Франция имаше още трима ювентинци – Лилиан Тюрам, Патрик Виейра и Давид Трезеге. Това бяха само настоящите играчи на Старата Госпожа, играли на финала на Световното. Без да бройм бившите и предстоящите. Отбелязвам го, заради предстоящите събития.

  Италия не можа да се наслади на Световната титла – течеше разследване за уговорени мачове. Юве бе обвинен в подкупване на съдии(не точно, но за цялото обвинение мога да напиша цял научен труд). Имаше и други обвинени. Милан на премиера Берлускони. Работата миришеше – служебното недоразумение не бе обвинено. Скоро ще разберете защо ги наричам така. Стигна се до решение на съда – Юве отива в Серия Б след 109 години славна история и нио едно изпадане. Милан се спаси само с отнемане на точки – казах ви, Милан на премиера перверзник Берлускони. Титлата на Юве от 2005та бе отнета и анулирана, а тази от 2006та бе дадена на съгражданите на Милан – интернационалните келепири, които не бяха ставали шампиони от 1989 година. Сега разбирате защо не ги наричам по име, а с прякорите Хартиените Тапири и Служебното Недоразумение. А играчите на Юве – много напуснаха „потъващия кораб“.

  Много, но не всички – Алесандро Дел Пиеро. Помня, че каза да погледнем сайта му, за да видим какво е решението му. Отворих страницата му, а там стояха няколко думи. Бога ми, и до ден-днешен вярвам в тях – „Един истински кавалер никога не изоставя стоята дама“(на италиански Un vero cavaliere non lascia mai una signora). Тази постъпка и тези слова на Краля(така наричаме Дел Пиеро), заедно с оставането на Павел Недвед( за оставането си в Юве той каза „Играчите напускат, мъжете остават), най-добрия вратар в историята на футбола Джанлуиджи Буфон, който загуби Златната топка, заради тази си мъжка постъпка(за топката той каза „Когато си хванал най-красивата дама, не я изпускаш заради някаква си топка, пък била тя и от злато“), Давид Трезеге(коментирал отказа си да премине в хартиените тапири с простото, но дълбоко  „Синьо-черното не ми отива“) и Мауро Каморанези(тука треа да има некви умни негови думи), ме промениха. Доста при това. Не защото ме накараха да не сменя отбора. Бога ми, това никога не е било опция.

  Дотук всеки  би казал, че Алесенадро Дел Пиеро е направил грешката на живота си, погубвайки кариерата си. Алекс обаче им пожела много здраве, като след 2 месеца вкара своя гол номер 200 за Ювентус(колко футболисти изобщо могат да се похвалят с толкова голове за един клуб, пък камо ли в днешния футбол), а на края на сезона стана и голмайстор на Серия Б с 20 попадения и по този начин гарантира първотро място и завръщането на Юве в елита. Критицита казаха, че Серия Б не е конкурентноспособна, а 200те гола са постигнати на 90% в миналото на Алекс. Отговорът на Алекс беше в най-публичното пространсто – на игрището. Следващия сезон Юве смачка преките си конкуренти и завърши на 3то място в елита, след серия съдийски тесли и побутвания в ползва на Интер(сметката показа, че ако всичко бе отсъдено коректно шампион би бил Юве). Приносът на Капитана бе огромен – 21 гола, спечелили му титлата при голмайсторите в елита(едва вторият играч печелил отличията в двете професионални дивизии на Италия в две последователни години след самия Паоло Роси). Нещо повече – Алекс за милионен път показа, че с Давид Трезеге се намират и с завързани очи и партньорът му в атака вкара 20 гола, 14 от които след асистенции на Дел Пиеро. Интересното е, че огромната публичност тепърва предстоеше!!! През август месец Юве игра приятелски мач със споменатите Манчестър Юнайтед. При смяната на Пинтурикио целият „Олд Трафорд” стана и го изпрати на крака. Нима това не е публичност – да си сред малцината противнкиви футболисти, пред които „Театъра на мечтите” се е преклонил? Може би, но не е и за момчето, за което таван е непознато понятие.

  Действието се пренася до 5 ноември 2008ма година(прескачайки моменти на чист, неподправен гений като 45 метрвата тупалка на Алекс, спяла в мрежата на Зенит, 30 метровият шут без подготовка, укротил се във вратата пазена от Икер Касияс, както и случилите се преди броени минути прелести два гола на Дел Пиеро, при единият от които, станалият броени месеци по-рано европейски шампион по футбол вратар на Реал дори не помръдна). Текат последните минути на паметната победа на Ювентус над Реал(2:0) на собсвтвения им стадион „Сантяго Бернабео” в Мадрид. Предстоящите секунди са публичност в най-чистата и форма. Остава 1 минута до края на продължението, а изходът от двубоя е повече от ясен – Юве се прибира в Италия с 3 точки. В този момент мениджърът на Юве вади своя капитан и героя на деня – Алесандро Дел Пиеро. Последвалото е неуписуемо – 80 филяди фенове на туко-що унищожения Реал Мадрид стават на крака и аплодират човека, който безчет пъти е спирал техните идоли по пътя им към Купата на Шампионската Лига. Нима този момент може да е по-епичен??? Всъщност да, може – сред споменатите 80 хиляди личат две особено популярни футболни личности – Диего Армандо Марадона и идолът на Алекс – бившата 10ка на Юве, френският магьосник Мишел Платини. Какво си пожелава обаче Алекс за предстоящия си 34-ти рожден ден? Пари, трофей, слава – не и Дел Пиеро. Думите му са следните: „Просто желая да бъде открит лек за рака”’. Легендата продължава и на следващия ден пресата изписва тонове мастило, заливайки Капитана със суперлативи. Най-точно обаче се изказа „Гадзета дело Спорт” – „ГениАЛЕКС покори Мадрид – 10ката на Юве за пореден опът показа на Реал Мадрид, че може и да разполагат с неограничен бюджет и скъпоплатени суперзвезди, но тези момчета са достойни единствено да носят личния багаж на ФеноменАЛЕКС”. Завършаваме този параграф, споменавайки само, че в края на 2008ма година Дел Пиеро бе изпран за Футболист и Спортист номер едно на Италия за 2008ма година(прецедент за футболист, спечелил едва бронзов медал в първенството и изиграл едва мач и половина на Европейското). 

   А после - мъка! Два сезона на безбожно слабо представяне на Юве с единствения светъл лъч - Алесандро Дел Пиеро. Но икономиката ни учи, че след всеки спад следва подем!

   Антонио Конте.  Последният капитан на Юве преди Але се завърна - този път като треньор. Ех, че сезон - титла без загуба!!! А Але - той изведе отбора с капитанската лента в първия му мач на новия стадион! Вкара великолепен гол срещу Рома за Купата, обърна мача с Интер с великолепна игра и гол, вкара на Милан за Купата. И мач номер 700, донесъл Скудето!

  На 12 септември 1993 г., на стадио Pino Zaccheria в Фоджа, 18-годишен младеж се появи на тереба в средата на второто полувреме на мястото на Фабрицио Ravanelli. Той отбеляза своя Серия А дебют и първата официална поява в черно-бяло райе.
  На 11 април 2012 г., осемнадесет години и седем месеца по-късно, Ювентус приема Лацио на Juventus Stadium. Свежият младеж, който се присъедини към действията през онзи следобед в Apuglia, сега е 37-годишен мъж. Той е световен шампион и оттогава неизменно е играл за любимия си Ювентус. Постиженията му са забележителни: 287 гола, една Междуконтинентална купа, Шампионската лига, Супер Купа на Европа и седем титли, Купата на Италия и четири италиански суперкупи.
  Той е изиграл 473 Серия А мача, 35 в Серия Б, 55 в Купата на Италия, 127 в европейските първенства и общо 9 в италианската Супер Купа, Европейска Супер Купа и Междуконтиненталната купа . Общо 699 . И когато той свали анцуга и влезе на мястото на Вучинич, тази цифра стана 700. Десет минути по-късно, гол номер 288 беше факт.
  Говорейки след мача, той каза: "Аз може би все още не съм напълно наясно от радостта, от победата днес. Това със сигурност е важна победа и аз съм щастлив за моя принос, 700-ната ми поява и фундаментална победа за отбора."
   Това можеше да е само един човек - Алесандро Дел Пиеро!

  Последният мач. Просто не мога да го опиша. 13 май 2012 година. Гледах мача с група фенове на Юве в заведение. Голът на Алекс...Изплезването на езика...Викът на публиката... Смяната на Але. Целият стадион стана на крака, всеки играч поздрави Алекс, а мнозина плачеха. Включително ние. Група 20 и кусур годишни момчета ревахме със сълзи и никой не се и опита да се скрие. Вдигането на Скудето. Нови сълзи. Просто знаехме, че вече никога няма да е същото. Най-добрия, който някога е имало, най-добрия който някога ще има, си отиваше...

   Ще ви разкажа една случка от това лято - дарих дрехи в дом за деца. Помня как едно не повече от 8 годишно момче изрови от тобрата една избледняла и дори леко раздърпана черно-бяла фланелка. Обърна я и се разплака. Фланелката бе на Ювентус с номер 10 и името Del Piero, а момчето си мислело, че след като Але вече не е в Юве, е загубило и последния шанс да се сдобие с фланелката на любимия си играч. Моята първа фланелка на Дел Пиеро стана неговата първа фланелка на Дел Пиеро. Такава е магията на Алекс!!!   

   Предфинално бих искал да благодаря на Але за това, че сложи заключението на поколоението на Баджо, Виали и Раванели(какво заклчение), че написа историята на поколението на Зидан и Инздаги, че писа заедно с Недвед, Буфон, Каморанези и Трезеге(какъв тандем бяха двамата) една уникална история, че заедно с тях обърнаха най-черната страница и че сложи удивителния увод на поколението на Пирло, Маркизио и Видал.

   Капитане, благодаря ти за всичко, което ни даде през тези 19 години, защото

НИЩО НЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ

Повече от 8 Скудети
Повече от спечелването на Серия „Б”
Повече от една Купа на Италия
Повече от четири Суперкупи на Италия
Повече от една Шампионската лига
Повече от една Суперкупа на Европа
Повече от една Междуконтинентална купа
Повече от гола срещу Фиорентина
Повече от един гол в стил Дел Пиеро
Повече от един гол в Токио
Повече от сълзите ти
Повече от един гол срещу Бари
Повече от един гол с пета в дербито на Торино
Повече от един гол за Адвоката
Повече от празнуването на един гол, плезейки се срещу Интер
Повече от асистенция към Давид
Повече от гол номер 187
Повече от гола срещу Германия
Повече от Берлин
Повече от гола срещу Фрозиноне
Повече от голмайсторския приз в Серия „Б”
Повече от голмайсторския приз в Серия „А”
Повече от овациите на „Сантиаго Бернабеу”
Повече от 704 мача с една и съща фланелка
Повече от 290 гола
Повече от един пряк свободен удар, който носи Скудетото
Повече от гола срещу Аталанта
Повече от всеки рекорд
Повече от фланелката с номер 10 и името Дел Пиеро на гърба
Повече от капитанската лента
Повече от всичко…

   И бих искал да попитам - как смеете вие, които не вярвахте в Дел Пиеро, да не вярвате в Дел Пиеро???

   


PS: Да живеят пръвопизните грешки, и понкотацинните сашто???